Брулен хълм
Брулен хълм
Застинала прегръдка, по-скоро е крепеж,
измъчени души в полустоеж -
той връз рамото и скрил сълза,
тя - във скута му положила глава,
мазолести ръце, побрали скърби,
очите примижали - гасили страхове,
тегоби са понесли немощни колене
и в косите бели - опростени грехове.
Приклекнали са. Веч сами през прага -
единият към другия посяга,
буца в гърлото надига, стяга -
старостта за залеза се стяга.
Помахали за сбогом преди минута само:
„До скоро, тате, мамо!”
„Хайде, чедо, не тъжи - ние сме си двама”
Догажда ли се то, че утре ще ги няма...
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
