Бряг ронлив
Родена от мига на безразличие,
родена в океана от сълзи,
загърбвайки нещастното приличие,
презряна суета пълзи.
В калта загнива суетата
и бели врани я кълват,
парчетата насам-натам подмятат,
насън очакван тежък съд.
Поточето пред стъпки леки
угасва с ромона сълзлив,
контури не чертае, ни пътеки,
погребано под бряг ронлив.
И грешник съм, суров, суетен,
в поточето не виждах бастион,
живот угасващ, мимолетен,
живот, без лампи от неон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
