perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
17.05.2008 г., 11:05 ч.

Бряг ронлив 

  Поезия » Друга
622 0 14

Родена от мига на безразличие,

родена в океана от сълзи,

загърбвайки нещастното приличие,

презряна суета пълзи.

 

В калта загнива суетата

и бели врани я кълват,

парчетата насам-натам подмятат,

насън очакван тежък съд.

 

Поточето пред стъпки леки

угасва с ромона сълзлив,

контури не чертае, ни пътеки,

погребано под бряг ронлив.

 

И грешник съм, суров, суетен,

в поточето не виждах бастион,

живот угасващ, мимолетен,

живот, без лампи от неон.

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??