Бръм
Ледена висулка се колебае от дисбаланса,
драска по рамото ми и мърмори: "обърни се!".
Курсорът все още не изпитва погнуса,
нежно трепка в ума ми - да натисна ли "изтрий се"?
Тогава се спънах и тежко паднах по гръб.
Опровергах те - не съм хищна котка,
а в ума ми често боцка кръвожаден ръб
и пак ще ме разплаче обърканата нотка.
Обичах сочното и цитрусово лято,
знаех, че в него си объркан от вятъра,
в душата ми навярно се разпръсква ято,
когато в различни морски настроения съм мятана.
Напомня ми за тебе старата прахосмукачка,
потрепнала в ръката ми от токов удар,
изпържила главата ми в бръмчащата закачка
и сега ледът в ума ми стана май по-мъдър.
Вече няма да е лято, забранявам го,
разбрах - вирееш само в коктейлна жега.
Да си на дъното, позволявам го,
вместо разхлаждащото кубче. Наздраве! Нека...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеляна Всички права запазени
