stel88 (Стеляна)
80 1790
12.06.2010 г., 17:04 ч.

Бръм 

  Поезия
888 0 8

Ледена висулка се колебае от дисбаланса,

драска по рамото ми и мърмори: "обърни се!".

Курсорът все още не изпитва погнуса,

нежно трепка в ума ми - да натисна ли "изтрий се"?

 

Тогава се спънах и тежко паднах по гръб.

Опровергах те - не съм хищна котка,

а в ума ми често боцка кръвожаден ръб

и пак ще ме разплаче обърканата нотка.

 

Обичах сочното и цитрусово лято,

знаех, че в него си объркан от вятъра,

в душата ми навярно се разпръсква ято,

когато в различни морски настроения съм мятана.

 

Напомня ми за тебе старата прахосмукачка,

потрепнала в ръката ми от токов удар,

изпържила главата ми в бръмчащата закачка

и сега ледът в ума ми стана май по-мъдър.

 

Вече няма да е лято, забранявам го,

разбрах - вирееш само в коктейлна жега.

Да си на дъното, позволявам го,

вместо разхлаждащото кубче. Наздраве! Нека...

 

 

 

 

© Стеляна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??