Будни стъпки
По тихи нощи будни стъпки
кръстосват моята душа…
От спомени, нахално-дръзки,
се ражда огнена мечта
и се стаява, там, от ляво…
Виж, като въгленче гори.
По жътва време не остава
от грешна обич да боли-
очите трескаво наричат
прокоба тежка в шепа дъжд…
Дошло е време за обичане,
жена греховна, страстен мъж…
и вятър, в нощите препуснал,
по огън пътят начертал…
За още миг са жадни устните,
Безумно жива е нощта…
По тихи нощи, будни стъпки-
къде ме водят, аз не знам…
Но щом нощта осъмва будна,
те гонят вярната следа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
