Jun 22, 2012, 3:34 PM

Будни стъпки 

  Poetry » Love
629 0 2

По тихи нощи будни стъпки

кръстосват моята душа…

От спомени, нахално-дръзки,

се ражда огнена мечта

и се стаява, там, от ляво…

Виж, като въгленче гори.

По жътва време не остава

от грешна обич да боли-

очите трескаво наричат

прокоба тежка в шепа дъжд…

Дошло е време за обичане,

жена греховна, страстен мъж…

и вятър, в нощите препуснал,

по огън пътят начертал…

За още миг са жадни устните,

Безумно жива е нощта…

 

По тихи нощи, будни стъпки-

къде ме водят, аз не знам…

Но щом нощта осъмва будна,

те гонят вярната следа.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??