Защо ме караш аз да се страхувам!
Защо ме караш от мен да ме е срам!?
Нима заслужил съм това мъчение!?
Затуй че с теб съм и за теб мечтал...
Защо предаде ме без бой!
Остави ме в ноща самотен...
Мъгла, светкавица, прозрение!?
Сърце в тъмата там ридаи.
Обичам те... свят човешки
Макар да знам, предаден съм от теб.
Кървя... от болка наранен съм.
И не от другиго от теб.
За кой ли път, ръка подавам!?
И моля се Господ Бог да ми прости!
Плачи сърце... и не затуй,
че съм невинен.
Плачи от туй че страшно
много ме боли.
© Ангел Всички права запазени