Защо ме караш аз да се страхувам!

Защо ме караш от мен да ме е срам!?

Нима заслужил съм това мъчение!?

Затуй че с теб съм и за теб мечтал...

Защо предаде ме без бой!

Остави ме в ноща самотен...

Мъгла, светкавица, прозрение!?

Сърце в тъмата там ридаи.

Обичам те... свят човешки

Макар да знам, предаден съм от теб.

Кървя... от болка наранен съм.

И не от другиго от теб.

За кой ли път, ръка подавам!?

И моля се Господ  Бог да ми прости!

Плачи сърце... и не затуй,

че съм невинен.

Плачи от туй че страшно

много ме боли.