Mar 17, 2018, 10:10 PM

Бухти

  Poetry
535 1 1

Защо ме караш аз да се страхувам!

Защо ме караш от мен да ме е срам!?

Нима заслужил съм това мъчение!?

Затуй че с теб съм и за теб мечтал...

 

Защо предаде ме без бой!

Остави ме в ноща самотен...

Мъгла, светкавица, прозрение!?

Сърце в тъмата там ридаи.

Обичам те... свят човешки

Макар да знам, предаден съм от теб.

 

Кървя... от болка наранен съм.

И не от другиго от теб.

За кой ли път, ръка подавам!?

И моля се Господ  Бог да ми прости!

 

Плачи сърце... и не затуй,

че съм невинен.

Плачи от туй че страшно

много ме боли.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Влади ,Приятелю!!!Подкрепата ти значи много за мен!☺

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...