29.08.2021 г., 0:06

Букет

380 0 1


Сутрин рано,
                        бос по росната трева,
искам само
                       свеж букет да набера,
за да мога
                      да усмихна твоят ден,
буен огън
                    от любов гори във мен.

Светлината
                       да ухае в утринта,
топлината
                      да почувстваш у дома,
да мечтаеш
                      в аромата на цветя,
да познаеш
                      само в мене любовта.

И когато
                   те събудя сутринта
и  цветята
                   със роса ти подаря,
ще усетиш,
                     има много красота
и в полето
                     и във малките неща.

Не пропускай
                          да усмихнеш утринта,
не допускай
                        болка в моята душа.
Аз желая
                       твоят свят да бъде мой,
аз мечтая
                     до смъртта да бъда твой.

По букета
                    има сутрешна роса,
а в сърцето
                    чувствам мила, любовта.
Да сме здрави
                      и да гледаме напред.
Ще направя
                      най-прекрасния букет....



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...