Букова гора
1.6K
3
9
На склона южен и сенчест
на мощен гръб, на Стара планина
от векове расте и диша
безбрежна букова гора.
Могъщи стволове стоящи
с кора от сив и галещ гланц.
Корони от листа трептящи
завихрени в неспирен танц.
Море шумящо и зелено
на сутрин свежо, вечер страшно
и в него тайно притаено
на горски дух незнайно царство.
Вълшебен стан ли, на тъкач
постлал е всичко със килими.
Над тях е вечен, царствен здрач,
през просеки – лъчи незрими.
Неземна райска тишината,
там славей пее свойта песен.
И няма място на земята
тъй близко, родно на душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
