Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
13.09.2017 г., 22:40 ч.  

Букова гора 

  Поезия » Пейзажна
1206 3 9

На склона южен и сенчест

на мощен гръб, на Стара планина

от векове расте и диша

безбрежна букова гора.

 

Могъщи стволове стоящи

с кора от сив и галещ гланц.

Корони от листа трептящи

завихрени в неспирен танц.

 

Море шумящо и зелено

на сутрин свежо, вечер страшно

и в него тайно притаено

на горски дух незнайно царство.

 

Вълшебен стан ли, на тъкач

постлал е всичко със килими.

Над тях е вечен, царствен здрач,

през просеки – лъчи незрими.

 

Неземна райска тишината,

там славей пее свойта песен.

И няма място на земята

тъй близко, родно на душата.

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??