15.02.2011 г., 13:31  

Буквално

662 0 4

Думите ти са гълъби,
пообъркали пътя си.
Чакам да ме намерят, но
нямат точни напътствия.

Ти си мислиш: “Подробности
няма смисъл да казваме!”
Аз пък искам до буквичка
всичко да ми е ясно и

да не се притеснявам и
да не мисля сценарии
как си влязъл във болница
или някой ударил те.

Моля те, съобщения
с други гълъби пращай ми!
Тези са безполезни и
явно много разгащени!

 

 

Публикувано във:

 

"4", еКнига София 2011, с. 127

"Стъпки 10; Поезия от български учени" 2019, с. 54

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...