Букви от лед
И нека смъртта ме застигне...
И нека душите изтлеят...
И нека мечтите издигнат...
Англели в хором да пеят...
И нека във мъка оставя,
на розата - черна бодлите..
Но няма аз теб да забравя,
дори за мен АД да са дните!
В кристалните сълзи остава
мечта, неразбрана - разбита..
И веч на земята в забрава...
Със снежни бодли ще оплита...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Димитрова Всички права запазени
