31.03.2008 г., 13:59

Бумеранг

964 0 11
В една юлска утрин си тръгна внезапно...
Остави кафето. Не се и обърна.

След тебе Южнякът затръшна вратата.
Смълчана, Луната виновно посърна.

Звездите на първия ред се подсмиват.
Пред тях разиграваш спектакъл от класа.
В тълпата избрана наперено влизаш
с уверен отскок и нехайна гримаса.

Напред е успехът. А ти - първокласен,
излъскан, напудрен - събираш овации.
И пътят е някак пронизващо ясен.

Но... дяволът дебне в крайпътните храсти.

Объркваш посоката. Всичко пропада...
Успехът виновно подвива опашка.
Ловци кръвожадни устройват засада.
За сметки надписани скъпо се плаща.

Звездите ехидно от свода намигат.
За чуждата участ на кой ли му пука?...

... Ръцете ми плахо в нощта те намират.
Докосват те ласкаво. И те пропукват.

Поглеждаш нагоре. И... нещо се случва!
Луната чертае към мене пътека.
С треперещи пръсти вратата отключваш -
на масата още ухае кафето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...