stenli499 (Станислава)
291 2626
24.02.2015 г., 21:59 ч.

Бумеранг 

  Поезия » Любовна
877 0 3

-


Сърцето през гласа ми те зове.

Гадая — със каква неземна воля

и от кои среднощни богове

с отворени очи да те измоля!

 

Оставях си усмивката встрани

от всеки път и всяка клоунада.

Забравях с вино, ала се раних

от тирса на разплакана Менада.

 

Разказват мъдреците пак и пак —

любовите все влизали през рана,

но, разбери ме! — просто няма как

от обичта ми рана да остане.

 

Донесе дъжд — превърнах се в дъга,

макар и с двата края в кал забита.

Надявах се, че цветната снага

ще бъде мост за теб — не за сълзите.

 

Издигнах любовта си и по ранг,

по тръпка, по признания, потребност...

И тя се върна — кървав бумеранг —

през раната, направена от тебе.

 

 

-

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??