Бумеранг
-
Сърцето през гласа ми те зове.
Гадая — със каква неземна воля
и от кои среднощни богове
с отворени очи да те измоля!
Оставях си усмивката встрани
от всеки път и всяка клоунада.
Забравях с вино, ала се раних
от тирса на разплакана Менада.
Разказват мъдреците пак и пак —
любовите все влизали през рана,
но, разбери ме! — просто няма как
от обичта ми рана да остане.
Донесе дъжд — превърнах се в дъга,
макар и с двата края в кал забита.
Надявах се, че цветната снага
ще бъде мост за теб — не за сълзите.
Издигнах любовта си и по ранг,
по тръпка, по признания, потребност...
И тя се върна — кървав бумеранг —
през раната, направена от тебе.
-
© Станислава All rights reserved.
