stenli499 (Станислава)
291 2626
Feb 24, 2015, 9:59 PM

Бумеранг 

  Poetry » Love
899 0 3

-


Сърцето през гласа ми те зове.

Гадая — със каква неземна воля

и от кои среднощни богове

с отворени очи да те измоля!

 

Оставях си усмивката встрани

от всеки път и всяка клоунада.

Забравях с вино, ала се раних

от тирса на разплакана Менада.

 

Разказват мъдреците пак и пак —

любовите все влизали през рана,

но, разбери ме! — просто няма как

от обичта ми рана да остане.

 

Донесе дъжд — превърнах се в дъга,

макар и с двата края в кал забита.

Надявах се, че цветната снага

ще бъде мост за теб — не за сълзите.

 

Издигнах любовта си и по ранг,

по тръпка, по признания, потребност...

И тя се върна — кървав бумеранг —

през раната, направена от тебе.

 

 

-

© Станислава All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??