3.10.2011 г., 19:44

Бунт

599 0 1

Ден след ден

          в безцветност

             е дъгата,

небосвод

              сивооловен

обгърнал

               е земята.

Слънцето

                 не изгря -

в облачен затвор

           е арестант,

облечено

           в черна роба,

лъчите с окови

Господ

            закопча.

Разбунтуваха се

              дървесата,

гневно

         снагата

             си разлюляха,

вдигнаха  клони

             към небесата,

листата си

               разпиляха

из земята...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...