Ден след ден
в безцветност
е дъгата,
небосвод
сивооловен
обгърнал
е земята.
Слънцето
не изгря -
в облачен затвор
е арестант,
облечено
в черна роба,
лъчите с окови
Господ
закопча.
Разбунтуваха се
дървесата,
гневно
снагата
си разлюляха,
вдигнаха клони
към небесата,
листата си
разпиляха
из земята...
© Богдана Маринова Всички права запазени