Бунтът на мравките*
Две кирпичено прости ръце
си строяха по тъмно мравуняци.
Вятър силата беше им взел,
а очите им криеха чумата.
Те не спираха нито за миг.
Тихо лепеха зърно по тухлите.
Черно слънце бе техният щит,
а вините - напразно изкупени.
Те не искаха тази борба,
но жаравата обща не пареше.
Пожелаха си сноп свобода.
И едничко свещено изгаряне.
Тези прости, но топли ръце,
денем пазят самотната истина.
Нощем правят заслон за сърце.
Чумав покрив за мравки кирпичени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
....толкова мъдрост има тук....!.....ти само пиши , пиши....
