Бунтът на мравките*
Две кирпичено прости ръце
си строяха по тъмно мравуняци.
Вятър силата беше им взел,
а очите им криеха чумата.
Те не спираха нито за миг.
Тихо лепеха зърно по тухлите.
Черно слънце бе техният щит,
а вините - напразно изкупени.
Те не искаха тази борба,
но жаравата обща не пареше.
Пожелаха си сноп свобода.
И едничко свещено изгаряне.
Тези прости, но топли ръце,
денем пазят самотната истина.
Нощем правят заслон за сърце.
Чумав покрив за мравки кирпичени.
© Дарина Дечева All rights reserved.
....толкова мъдрост има тук....!.....ти само пиши , пиши....
