Буреносно
Защо трябваше да събуждаш циклоните?!
Толкова трудно ги бях утешила!
Разказвах им приказки.
Свършиха и измислих нови.
Пях им хиляди приспивни песни.
Повивах ги с пелени от тишина,
от най-тънките, за да не им убива…
носих ги на ръце до изнемогване…
Ти скапа всичко само с един поглед…
Онзи поглед…
иронично,
небрежно,
нагнетяващ
предизвикателствата
на бурите ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
