6.06.2020 г., 9:29

Буркан с целувки

2K 8 21

Моят приятел живее отдавна без майка.
Как да напълни с целувки той своя буркан?
Баба му тихичко нощем през сълзи се вайка:
Здраве ми дай, Боже мой! Да го видя голям.

 

Майка му млада - зелена отишла си рано,
татко му  нейде далече по странство умрял.
Баба едничка опора за него остана,
в тъжно детинство за него е гълъбът бял.

 

Дето му свива гнезденце - в невзрачна къщурка,
плаче със него, когато душата боли.
Конче - мечтата, в съня му щастливо топурка,
заедно змея убиват те - с лък и стрели.

 

Рядко за себе си нещо поискал съм, мамо.
Но за приятеля тъжен и в снимките взрян,
моля те, нищо не струва, ти дай ми го само -
с твоите топли целувки напълнен буркан.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

  • Светеща буболечице, Марийче, благодаря ви!
  • Честито, Наде! Ти си победителят в тъжната част от предизвикателството, а знаем колко е трудно да спечелиш пълните със сълзи очи! 🍀🍀🍀
  • Наде, дори и в подножието на върха, се чувствай победител и нека твоят буркан с целувки е винаги пълен!🌹
    Прибавям с обич към теб в него още една! 😘
  • Сърдечно ви благодаря!
  • Глас и от мен!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...