Моят приятел живее отдавна без майка.
Как да напълни с целувки той своя буркан?
Баба му тихичко нощем през сълзи се вайка:
Здраве ми дай, Боже мой! Да го видя голям.
Майка му млада - зелена отишла си рано,
татко му нейде далече по странство умрял.
Баба едничка опора за него остана,
в тъжно детинство за него е гълъбът бял.
Дето му свива гнезденце - в невзрачна къщурка,
плаче със него, когато душата боли.
Конче - мечтата, в съня му щастливо топурка,
заедно змея убиват те - с лък и стрели.
Рядко за себе си нещо поискал съм, мамо.
Но за приятеля тъжен и в снимките взрян,
моля те, нищо не струва, ти дай ми го само -
с твоите топли целувки напълнен буркан.
© Надежда Ангелова Всички права запазени