6.06.2020 г., 9:29

Буркан с целувки

1.9K 8 21

Моят приятел живее отдавна без майка.
Как да напълни с целувки той своя буркан?
Баба му тихичко нощем през сълзи се вайка:
Здраве ми дай, Боже мой! Да го видя голям.

 

Майка му млада - зелена отишла си рано,
татко му  нейде далече по странство умрял.
Баба едничка опора за него остана,
в тъжно детинство за него е гълъбът бял.

 

Дето му свива гнезденце - в невзрачна къщурка,
плаче със него, когато душата боли.
Конче - мечтата, в съня му щастливо топурка,
заедно змея убиват те - с лък и стрели.

 

Рядко за себе си нещо поискал съм, мамо.
Но за приятеля тъжен и в снимките взрян,
моля те, нищо не струва, ти дай ми го само -
с твоите топли целувки напълнен буркан.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

  • Светеща буболечице, Марийче, благодаря ви!
  • Честито, Наде! Ти си победителят в тъжната част от предизвикателството, а знаем колко е трудно да спечелиш пълните със сълзи очи! 🍀🍀🍀
  • Наде, дори и в подножието на върха, се чувствай победител и нека твоят буркан с целувки е винаги пълен!🌹
    Прибавям с обич към теб в него още една! 😘
  • Сърдечно ви благодаря!
  • Глас и от мен!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...