4.03.2009 г., 21:55

Буря

729 0 5

Медчета слънчеви, върху чудна пита,

слънце... жътварки, косачи с бради,

жени, танцуващи с мъже, дето пият

халби до дъно и кършат снаги.

 

И пиха, и викаха... земята се люшкаше,

от мъката блъвна кат ручей  пиянството,

и силните звуци, дошли от конюшните,

с подкови в галоп  обсадиха пространството.

 

Конник със ях се зададе в полето,

потъпкващ в тревите, ухаещ на мента,

ситуация, в която красиви поети

с възхвала ще пишат редица легенди.

 

А в очите им вече горяха пожари,

разпалени с мъничък пламък - искра,

със поглед в небето дланта си  разтваряха,

в молитва пламтяща и в хладна гора.

 

Защото със залеза идваха каляви,

студени кат никога, мрачно надвесени,

черните облаци силно разлаяли,

дъжд като пяна от дрипави песове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На последък не ми остава време за писане, загърбих и романа който бях започнал.Но скоро ще се завърна, в по позитивен блясък да се надяваме.
    За конкретния стих намам какво да добавя, във всеки куплет съм вложил нещо. Хората ще преценят дали се е получило.
  • красиво рисуваш с думите...поетичен импресионизъм...
  • "...косачи с бради,
    жени, танцуващи с мъже, дето пият
    халби до дъно и кършат снаги."

    Напомни ми за някои вечери на старите викинги...

    Една неповторима картинка... романтична, нежна...
  • Само думичката "ситуация" мисля, е не е на място...
    Поздрави - много хубав стих...
  • Ярка картина!
    Хареса ми!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...