18.02.2024 г., 22:53  

Буря

647 0 0

На секундата, тъй изведнъж

по цялото диво поле от ръж

изля се сякаш пълен язовир

от буен, бурен, летен дъжд.

 

Измежду капките му плувах

като чудна риба без хриле.

Умствено си се преструвах

как летя нагоре без криле.

 

С мълниите си се ръкувах

и от бурята се презаредих.

Настроението си излекувах

и обстойно ѝ се насладих.

 

След малко завъртях крака,

но не бързах да се подслоня.

Пътят май премина на река,

а късно стана да се отклоня.

 

Та отдадох се на таз стихия.

В елементите ѝ потопих се.

Докоснах се до дивата фурия.

Слях се с нея и стопих се.

 

Така в дъжда си потанцувах.

Усмихнато изимитирах пирует.

Със светкавиците се целувах

и изиграхме неповторим дует.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чанко Чанев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...