Feb 18, 2024, 10:53 PM  

Буря

648 0 0

На секундата, тъй изведнъж

по цялото диво поле от ръж

изля се сякаш пълен язовир

от буен, бурен, летен дъжд.

 

Измежду капките му плувах

като чудна риба без хриле.

Умствено си се преструвах

как летя нагоре без криле.

 

С мълниите си се ръкувах

и от бурята се презаредих.

Настроението си излекувах

и обстойно ѝ се насладих.

 

След малко завъртях крака,

но не бързах да се подслоня.

Пътят май премина на река,

а късно стана да се отклоня.

 

Та отдадох се на таз стихия.

В елементите ѝ потопих се.

Докоснах се до дивата фурия.

Слях се с нея и стопих се.

 

Така в дъжда си потанцувах.

Усмихнато изимитирах пирует.

Със светкавиците се целувах

и изиграхме неповторим дует.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чанко Чанев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...