Буря
571
0
0
Буря
Сълзите ти - същински дъжд,
косите вееш като вятър,
ядосана размахваш пръст,
когато спя, съм ти приятел...
Навън е буря, и вали,
поисках да се стопля в тебе,
но ти я пусна и не сме сами,
а мен ме прати в дъжда под небето...
Зачудих се. Странно. Защо ли?
Защо предпочиташ да страдам?
Инатът ти в главната роля,
в театъра публика Аз съм..
Вървя и дъждът ме покани
на гости по тихата улица,
а вятърът пак е подгонил
облаче, скрило вечерница..
Не ме приюти да остана
на сухо и топло, с любов,
стихията страстно ме хвана,
скитник, от буря на лов...
23.03.2013
Д. Антонов (diester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
