Mar 24, 2013, 10:04 AM

Буря

  Poetry » Love
574 0 0

Буря


Сълзите ти - същински дъжд,
косите вееш като вятър,
ядосана размахваш пръст,
когато спя, съм ти приятел...

Навън е буря, и вали,
поисках да се стопля в тебе,
но ти я пусна и не сме сами,
а мен ме прати в дъжда под небето...

Зачудих се. Странно. Защо ли?
Защо предпочиташ да страдам?
Инатът ти в главната роля,
в театъра публика Аз съм..

Вървя и дъждът ме покани
на гости по тихата улица,
а вятърът пак е подгонил
облаче, скрило вечерница..

Не ме приюти да остана
на сухо и топло, с любов,
стихията страстно ме хвана,
скитник, от буря на лов...


23.03.2013
Д. Антонов (diester)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...