8.02.2008 г., 19:02

Буря

1.4K 0 13

 

 

Гръм проряза небето...


***
Сърдитото небе се размърмори,
заплака. Прокапа. Заромоли.
Дъждът запляска. Зацвърча.
Небето забoботи, забуча.

Съска и се пръска,
къса се със страшен гръм.
И от раната навън,
без да спре да се дере,
без да спира да реве,
от раненото небе
дъждът клокочи и тече.

Небето се задъха. Закъркори,
Затътна глухо. Замърмори.
Дъждът затропа. Замълча.
Заслуша се. И спря.

***

... и светъл лъч проряза небето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и аз страшно много харесах глаголното описание, много е действено, въвлича те в бурята, виждаш го пред очите си, браво, браво
  • Поздрав с една моя Буря:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=76522
  • Много благодаря, ще бъда щастлив
  • Браво, Георги, какво да коментирам (имаш едно изпуснато О в забобОти, оправи го). Съска и се пръска сърдитото ти небе, наранено излива клокочещ дъжд, но ми се струва че след твоята буря е изгряла дъга. Звучи ми доста прераждащо, макар че ти твърдиш в първия си отговор на коментар, че е просто само описана възхита от една наблюдавана природна стихия. Хареса ми - глаголно-действено описание, с много стръвна емоция, мелодично и даже бих казала еротично. Бъди щастлив!
  • Радвам се, че сте го оценили.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...