19.11.2008 г., 8:07  

Буря

777 0 3

 Буря

 

По пътя прашен се изгуби

момиче хубаво и мило.

Една изстрадала любов го погуби,

по-силна от всичко на света!

 

По пътищата то вървеше

с мокри, разрошени коси.

Без да искаше крещеше:

„Защо така ме нарани?"

 

Буря се развихри в нощта,

силна и безмилостна.

Ще развее младото девеойче в есента,

измръзнало, обсебено от любовта!

 

През какво се наложи да премине

таз измъчена душа.

На всичко бе готова,

за да защити името на обичта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Лилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...