Буря
По пътя прашен се изгуби
момиче хубаво и мило.
Една изстрадала любов го погуби,
по-силна от всичко на света!
По пътищата то вървеше
с мокри, разрошени коси.
Без да искаше крещеше:
„Защо така ме нарани?"
Буря се развихри в нощта,
силна и безмилостна.
Ще развее младото девеойче в есента,
измръзнало, обсебено от любовта!
През какво се наложи да премине
таз измъчена душа.
На всичко бе готова,
за да защити името на обичта!
© Ина Лилова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
