18.08.2011 г., 20:56

Буря

1.1K 0 3

Отново кaто буря връхлетя
моята душа.
Вдъхна ù живот и тя засия.
И моето сърце отнова затуптя.
С теб открих отново онова чувство, Любовта.
И разбрах какво е радостта.
Ти за мен беше единствен на света.
Но тази силна буря
разби моята душа
на хиляди парчета.
И сега търся те в нощта
и пак сама името ти аз крещя.
Болката навлезе в моята глава
и не иска да излезе без борба.
Но нямам сила аз сега
с таз душа
на хиляди парчета
да се боря аз сама.
Имам само надежда аз една -
онази буря, която връхлетя
моята душа,
да си спомни пак за любовта
и да се върне при мен в нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аноун Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...