18.08.2011 г., 20:56

Буря

1.1K 0 3

Отново кaто буря връхлетя
моята душа.
Вдъхна ù живот и тя засия.
И моето сърце отнова затуптя.
С теб открих отново онова чувство, Любовта.
И разбрах какво е радостта.
Ти за мен беше единствен на света.
Но тази силна буря
разби моята душа
на хиляди парчета.
И сега търся те в нощта
и пак сама името ти аз крещя.
Болката навлезе в моята глава
и не иска да излезе без борба.
Но нямам сила аз сега
с таз душа
на хиляди парчета
да се боря аз сама.
Имам само надежда аз една -
онази буря, която връхлетя
моята душа,
да си спомни пак за любовта
и да се върне при мен в нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аноун Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...