4.10.2012 г., 13:09 ч.

Буря 

  Поезия » Бели стихове
421 0 0

Буря,

стенейки, небето се разтваря.

Гръм.

След него втори.

Черни облаци,

танцуващи в небето.

В мрак потъва всичко.

В мрак 

потъва моята душа.

Буря.

Бурята замира бавно.

Гръм - 

отлетя последният с дъжда.

Слънчев лъч

докосва мократа земя.

Но моята душа

умира в мрак и самота. 

© Деси Нова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??