Буря,
стенейки, небето се разтваря.
Гръм.
След него втори.
Черни облаци,
танцуващи в небето.
В мрак потъва всичко.
В мрак
потъва моята душа.
Буря.
Бурята замира бавно.
Гръм -
отлетя последният с дъжда.
Слънчев лъч
докосва мократа земя.
Но моята душа
умира в мрак и самота.
© Деси Нова Всички права запазени