***
Изсипва се небето и трещи...
Светкавици прорязват сгъстеното пространство,
а мълнии кръстосват огнени кълбета...
Сърцето на земята се е свило в спазъм.
И тътенът вилнее, докато стане ехо
в огромните очи на тишината...
Макове отразяват слънчевата усмивка на дъгата...
***
Мълния раздира пазвата на залеза.
Небето се премята полудяло.
Разбъркват се страсти, цветове, мечти...
Бушува огневата линия... Боли!!!
И миговете спират! Сякаш вечност...
А с дъх на бряг пристига спасителна дъга...
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени