***

Изсипва се небето и трещи...

Светкавици прорязват сгъстеното пространство,

а мълнии кръстосват огнени кълбета...

Сърцето на земята се е свило в спазъм.

И тътенът вилнее, докато стане ехо

в огромните очи на тишината...

Макове отразяват слънчевата усмивка на дъгата...

***

Мълния раздира пазвата на залеза.

Небето се премята полудяло.

Разбъркват се страсти, цветове, мечти...

Бушува огневата линия... Боли!!!

И миговете спират! Сякаш вечност...

А с дъх на бряг пристига спасителна дъга...                  

                                            © Павлина Петрова