Навъсено е синьото море
Като трион е набраздено
А гърлото си вятъра дере,
и се натиска настървено!
Притиска ме оловното небе!
И туй че слънцето го няма...
От тъмното край мен Деня гребе
И дундурмата е голяма!
И чайките уплашени квичат!
И се спасяват някъде по плажа…
Нахлува бурята, преди дъждът!
Това аз искам да покажа!
На плажа хората се инатят,
завивайки се в топли дрешки...
Очакват облаците да се спрат,
и молят Господа си, по човешки!
© Христо Славов Всички права запазени