4.04.2025 г., 9:23

Буря в душата

424 8 19

Вали. Светът е мрачен и студен,

на парцали разкъсва нощта,

плаче небето, в тъжен рефрен,

всичко повлича бучаща река.

 

Гърми в ехото гласът на сърцето,

и ти не заспиваш, думи мълвиш,

тъгата е вятър, роса по ръцете,

изпий я и в огън ще се преродиш.

 

Ти бъди гръмотевица, не искра

и нека светът край теб да отвърне,

бурята в душата ще остави следа,

ще те събере, но и разгърне!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...