Бурята
Духна вятър и в прибоя
блъскат яростни вълни –
сякаш битката за Троя
с нова сила поднови.
В тетраподите налитат
с грохот пенести вълма
и от пръски капки вплитат
пред очите ни мъгла.
Те са перли на морето,
бяла пяна, бяла сол.
Поглед стига докъдето
хоризонтът ляга гол.
Потъмнял е. Страховито
дърпа гневната черта
по която бясно скита
леден полъх на смъртта.
Дано бурята глада си
много скоро притъпи.
Утре старци беловласи
и жените, на тълпи,
ще очакват тук на кея
знак: от стихнали вълни
в хоризонта , като фея,
кораб да се появи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
