Бутилкова песен
Една бутилка снощи ме целуваше
сред замъци и пеещи слънца;
видях среднощ Менадите*- танцуващи
в кристали от премръзнали сърца.
С палитрата на много бити каузи
рисувах лъч по лунната дъга;
изнизваха се пауза след пауза
в притихнали сонати от тъга.
Измислях си, измислях си измислици -
самотен флирт с мъглите на нощта;
надеждите ми - скитащи орисници -
преминаха на зиг-заг през света.
Отпивах и нектара, и отровата
от воплите на отзвучал акорд -
с мелодии от полета на совите
и залези от гаснещ метеор.
На зимната симфония в оркестъра
акомпанирах „соло на паваж"-
с пожарите на „Звездна нощ"* от спектъра
и пясъци от Евиния плаж.
И всяка нощ възкръсвах аз, умирайки
на виното в смълчания олтар,
и шепнеше ми тихичко бутилката
безсъници от зъзнещ тротоар.
-------------------------------------------------------------------------------------
* Менади (гр. ) - Спътнички на бог Дионисий.
* Звездна нощ - Картина на Ван Гог.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени
