10.09.2008 г., 7:10 ч.

Бутилкова песен 

  Поезия » Друга
703 0 16
 

                                      

 

                                Една бутилка снощи ме целуваше

                                сред замъци и пеещи слънца;

                                видях среднощ Менадите*- танцуващи

                                в кристали от премръзнали сърца.

 

                                С палитрата на много бити каузи

                                рисувах лъч по лунната дъга;

                                изнизваха се пауза след пауза

                                в притихнали сонати от тъга.

 

                                Измислях си, измислях си измислици -

                                самотен флирт с мъглите на нощта;

                                надеждите ми - скитащи орисници -

                                преминаха на зиг-заг през света.

 

                                Отпивах и нектара, и отровата

                                от воплите на отзвучал акорд -

                                с мелодии от полета на совите

                                и залези от гаснещ метеор.

 

                                На зимната симфония в оркестъра

                                акомпанирах „соло на паваж"-

                                с пожарите на „Звездна нощ"* от спектъра

                                и пясъци от Евиния плаж.

 

                                И всяка нощ възкръсвах аз, умирайки

                                на виното в смълчания олтар,

                                и шепнеше ми тихичко бутилката

                                безсъници от зъзнещ тротоар.

               

------------------------------------------------------------------------------------- 

 

* Менади (гр. ) - Спътнички на бог Дионисий.

*  Звездна нощ - Картина на Ван Гог.

 

             

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??