Бягай
Пръстите ти още са в косите ми,
устните ти в моите надничат...
Може би изглеждам неприлично? -
облаците сякаш с мене тичат.
Как те срещнах? Как се случи? Питам се…
Утрото неделно ме закача.
Странно, но в косите ми заплитат се
мъжките очи на минувачите.
Вятърът дори на теб ухае -
кучетата даже те подушиха.
Всички непознати сякаш знаят,
а пък снощи тайно някак случи се.
Пръстите ми още са в косите ти,
устните ми в твоите надничат.
Колко топло гледат ме очите ти.
Бягай! Аз съм трудна за обичане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
