Бягай
Пръстите ти още са в косите ми,
устните ти в моите надничат...
Може би изглеждам неприлично? -
облаците сякаш с мене тичат.
Как те срещнах? Как се случи? Питам се…
Утрото неделно ме закача.
Странно, но в косите ми заплитат се
мъжките очи на минувачите.
Вятърът дори на теб ухае -
кучетата даже те подушиха.
Всички непознати сякаш знаят,
а пък снощи тайно някак случи се.
Пръстите ми още са в косите ти,
устните ми в твоите надничат.
Колко топло гледат ме очите ти.
Бягай! Аз съм трудна за обичане.
© Нели Господинова All rights reserved.
