Бягай.
Както искаш.
Както намериш за добре.
Бавно. Или бързо.
Страхът гузна съвест зове.
Не съм ловец.
Не съм стрелец.
Бягай - на сила беглец.
Тичай - не ще те догоня.
Върви напред.
Смело! Хайде! Ходом - марш!
Войник да си - командир не съм.
Дивеч да си - ловец не съм.
Жертва да си - хищник не съм.
Престъпник да си - полицай да не съм?
Грешник да си - инквизитор да не съм?
Бягай.
Намери скривалище между
кривите тъмни улици на затворения град.
Светлините виждаш ли как падат над нечии
изоставен палат?
Намери пролука - в мишата дупка.
Или в някоя твърда, но прогнила черупка.
Където искаш.
Няма да те открия.
Как да те намеря щом не знам,
че тръгнал си
като подпашено пале.
Като яре пред заколение.
Бягай.
По равното тресе.
По гладкото шосе.
През гори. През поля и ниви.
По което чувстваш се най-добре.
А облечен ли си?
Кажи.
Пък ако искаш и излъжи.
Очите ми не са ножици.
Думите ми не са игли.
Ръцете ми - шевни машини.
Все тая.
Бягай.
Докато не се върнеш обратно.
© Нина Чалъкова Всички права запазени