13.02.2013 г., 21:00

Бягство

629 0 1

Как искам да избягам аз от този свят 

и никога да не погледна пак назад.

Отдавна болката в гърдите ми е хоби

и сякаш черен гарван дълбоко из душата ми се рови.

 

Не мога да живея повече така,

не мога да понасям ударите на таз съдба.

Така че ще изчезна с вятъра свиреп

и нека понесе ме той навред.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гала Ганева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не го прави,скъпо дете!Чакат те много хубави моменти и хубави стихове,надявам се!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...