Бягство

Poetry » Other

627 0 1

Как искам да избягам аз от този свят

и никога да не погледна пак назад.

Отдавна болката в гърдите ми е хоби

и сякаш черен гарван дълбоко из душата ми се рови.

Не мога да живея повече така,

не мога да понасям ударите на таз съдба.

Така че ще изчезна с вятъра свиреп

и нека понесе ме той навред.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

radiola (Рада Димова)

Не го прави,скъпо дете!Чакат те много хубави моменти и хубави стихове,надявам се!

2013-02-13T21:26:58+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0