13 февр. 2013 г., 21:00

Бягство

630 0 1

Как искам да избягам аз от този свят 

и никога да не погледна пак назад.

Отдавна болката в гърдите ми е хоби

и сякаш черен гарван дълбоко из душата ми се рови.

 

Не мога да живея повече така,

не мога да понасям ударите на таз съдба.

Така че ще изчезна с вятъра свиреп

и нека понесе ме той навред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гала Ганева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не го прави,скъпо дете!Чакат те много хубави моменти и хубави стихове,надявам се!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...