Бягство
Скарахме се с мойта "пачка".
Той заплаши ме със стачка.
Каза, че ще си отиде,
повече не ще го видя.
Влакът му не спря, отмина.
До дванадесет и половина
го преследвах по трасето.
Безполезно! Само дето
си размазах макиажа!
Под сурдинка ще ви кажа,
че Михаля не се гони
с токчета и с панталони,
впити яко по бедрата,
и с дрънкулчици от злато.
Само дето се разроших
и изгубих си галоша
/"Нина Ричи", екстра класа
със "Сваровски" за украса/.
И сега какво остана?
Друг Михал де да си хвана?
Затова с лъжата гола
посетихме спешно мола.
Купих си палто, обувки,
рокли и блузони с джувки.
Куп парфюми и парцалки –
за мъжете залъгалки.
Поразходих дяволито
"новините" по скалите.
С чайките стрес разтоварих,
с гларусите поклюкарих.
След природната "аптека"
се отбих и в дискотека.
Потанцувах "буги-буги"
с кавалери със заслуги.
След дузина танци кръшни
тръгнах да се връщам вкъщи.
Отегчила се, лъжата
не дойде да ме изпрати.
Късен час – звезди изгряха,
и край родната ми стряха
първите петли пропяха.
Щом достигнах до вратата,
ми се завъртя главата.
Гледам, гледам и се чудя –
сън ли е или съм луда?
Пред вратата се търкаля
ха познайте кой – Михаля!
Нещо мрънка и похърква,
чак до козирка накъркан.
Той не се качил във влака,
бил си вкъщи и ме "чакал".
И с бутилката любима
спазвал стриктно карантина!
28.08.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
Усмивки и от мен!