МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4089
28.08.2020 г., 10:51 ч.

Бягство 

  Поезия » Хумористична
605 3 11

Скарахме се с мойта "пачка".

Той заплаши ме със стачка.

Каза, че ще си отиде,

повече не ще го видя.

Влакът му не спря, отмина.

До дванадесет и половина

го преследвах по трасето.

Безполезно! Само дето

си размазах макиажа!

Под сурдинка ще ви кажа,

че Михаля не се гони

с токчета и с панталони,

впити яко по бедрата,

и с дрънкулчици от злато.

Само дето се разроших

и изгубих си галоша 

/"Нина Ричи", екстра класа

със "Сваровски" за украса/.

И сега какво остана?

Друг Михал де да си хвана?

Затова с лъжата гола

посетихме спешно мола.

Купих си палто, обувки,

рокли и блузони с джувки.

Куп парфюми и парцалки –

за мъжете залъгалки.

Поразходих дяволито

"новините" по скалите.

С чайките стрес разтоварих,

с гларусите поклюкарих.

След природната "аптека"

се отбих и в дискотека.

Потанцувах "буги-буги"

с кавалери със заслуги.

След дузина танци кръшни

тръгнах да се връщам вкъщи.

Отегчила се, лъжата

не дойде да ме изпрати.

Късен час – звезди изгряха,

и край родната ми стряха

първите петли пропяха.

Щом достигнах до вратата,

ми се завъртя главата.

Гледам, гледам и се чудя –

сън ли е или съм луда?

Пред вратата се търкаля

ха познайте кой – Михаля!

Нещо мрънка и похърква,

чак до козирка накъркан.

Той не се качил във влака,

бил си вкъщи и ме "чакал".

И с бутилката любима

спазвал стриктно карантина!

 

28.08.2020

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??