1.04.2010 г., 13:09

Бягство

1.1K 0 4

 

Аз няма да давам ултиматуми,

а просто сама ще си тръгна.

Не ме виждаш дори сред приятели,

с обич не ще те загърна.

 

Ще тръгна сама в тишината -

без думи излишни.

Сама ще затръшна вратата ти,

а зад нея се крият години.

 

И ще крача забързана в тъмното,

ще изчезна невидимо в здрача.

Ще напомня за мен само утрото

и когато сърцето ти плаче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Матева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога е по-добре да затръшнеш вратата!
    Прекрасен стих!
  • Докосващ стих! Изстрадан. Поздрав, Галина!
  • Хубав стих!
  • Понякога е по-добре да тръгнеш,дори да ти се иска да останеш...Страхотен стих,поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...