Аз няма да давам ултиматуми,
а просто сама ще си тръгна.
Не ме виждаш дори сред приятели,
с обич не ще те загърна.
Ще тръгна сама в тишината -
без думи излишни.
Сама ще затръшна вратата ти,
а зад нея се крият години.
И ще крача забързана в тъмното,
ще изчезна невидимо в здрача.
Ще напомня за мен само утрото
и когато сърцето ти плаче.
© Галина Матева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
