Аз няма да давам ултиматуми,
а просто сама ще си тръгна.
Не ме виждаш дори сред приятели,
с обич не ще те загърна.
Ще тръгна сама в тишината -
без думи излишни.
Сама ще затръшна вратата ти,
а зад нея се крият години.
И ще крача забързана в тъмното,
ще изчезна невидимо в здрача.
Ще напомня за мен само утрото
и когато сърцето ти плаче.
© Галина Матева Все права защищены
Прекрасен стих!