3.05.2009 г., 20:34

Бягство

890 1 2

                Бягство

 

Ти бягаш по алеята на парка

във утрото на пролетния ден.

Минаваш под вълшебната му арка

за щастие голямо озарен.

 

Ти бягаш по полето към гората,

душата ти обзета е от страх.

Мечтаеш ти да следваш си съдбата,

но нравът ти е още много плах.

 

Ти бягаш от съпругата обична,

дарила те с любов и със дете.

Но силата ти толкова различна,

не стига за борба със ветрове.

 

Ти бягаш и не спираш да живееш

с надежда и с голям стремеж.

Със бяг неспирен мислиш да успееш,

но знай, това е само твой копнеж. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...