May 3, 2009, 8:34 PM

Бягство

  Poetry » Love
889 1 2

                Бягство

 

Ти бягаш по алеята на парка

във утрото на пролетния ден.

Минаваш под вълшебната му арка

за щастие голямо озарен.

 

Ти бягаш по полето към гората,

душата ти обзета е от страх.

Мечтаеш ти да следваш си съдбата,

но нравът ти е още много плах.

 

Ти бягаш от съпругата обична,

дарила те с любов и със дете.

Но силата ти толкова различна,

не стига за борба със ветрове.

 

Ти бягаш и не спираш да живееш

с надежда и с голям стремеж.

Със бяг неспирен мислиш да успееш,

но знай, това е само твой копнеж. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Райчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...