10.10.2008 г., 8:34

Бягство в есента

919 0 6



 

Ежедневието сиво
подире ми върви.
Искам да се скрия,
да не ме следи.
 
Дали да избягам
в китната гора.
Там есен е постлала
килимa от листа.
 
С новата премяна
дърветата се кичат.
Катерички опашати
весело надничат.
 
Ей, че е красиво,
есен е дошла.
Есен пъстроцветна
с шарени листа.
 
Ежедневие, избягах,
макар за час, за два.
Вече теб те няма
в моята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...