10.10.2008 г., 8:34

Бягство в есента

913 0 6



 

Ежедневието сиво
подире ми върви.
Искам да се скрия,
да не ме следи.
 
Дали да избягам
в китната гора.
Там есен е постлала
килимa от листа.
 
С новата премяна
дърветата се кичат.
Катерички опашати
весело надничат.
 
Ей, че е красиво,
есен е дошла.
Есен пъстроцветна
с шарени листа.
 
Ежедневие, избягах,
макар за час, за два.
Вече теб те няма
в моята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...