10.10.2008 г., 8:34

Бягство в есента

916 0 6



 

Ежедневието сиво
подире ми върви.
Искам да се скрия,
да не ме следи.
 
Дали да избягам
в китната гора.
Там есен е постлала
килимa от листа.
 
С новата премяна
дърветата се кичат.
Катерички опашати
весело надничат.
 
Ей, че е красиво,
есен е дошла.
Есен пъстроцветна
с шарени листа.
 
Ежедневие, избягах,
макар за час, за два.
Вече теб те няма
в моята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...