Ежедневието сиво
подире ми върви.
Искам да се скрия,
да не ме следи.
Дали да избягам
в китната гора.
Там есен е постлала
килимa от листа.
С новата премяна
дърветата се кичат.
Катерички опашати
весело надничат.
Ей, че е красиво,
есен е дошла.
Есен пъстроцветна
с шарени листа.
Ежедневие, избягах,
макар за час, за два.
Вече теб те няма
в моята душа.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
