Ежедневието сиво
подире ми върви.
Искам да се скрия,
да не ме следи.
Дали да избягам
в китната гора.
Там есен е постлала
килимa от листа.
С новата премяна
дърветата се кичат.
Катерички опашати
весело надничат.
Ей, че е красиво,
есен е дошла.
Есен пъстроцветна
с шарени листа.
Ежедневие, избягах,
макар за час, за два.
Вече теб те няма
в моята душа.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
