10.06.2023 г., 6:33

Бягство в рая

481 0 0

Ухание на скъп парфюм
попива бавно в твойта кожа,
кълбо от мисли, забързан ум,
да ме подминеш - невъзможно.

 

Следи от устни, счупен телефон,
червилото е алено червено.
Бъркотията е само фон
на среща с нещо забранено.

 

Горещи длани, поглед навлажнен,
в ръцете ти възкръсвам преродена.
Докосване, случаен комплимент,
разтърсване, убежище, вселена...

 

Очи, които гледат нетактично,
обследват всяка моя клетка.
И галиш ме, без свян и иронично,
запалваш огън, с клечка

 

от стар кибрит във мъничка кутийка, 
забравена във хола на земята,
с една последна галеща въздишка,
поглъщаш ме, гори душата.. 

 

С пламък, някак странно променен,
горя за теб от тук до края,
и поривът е явно несъмнен
към този миг на бягство в рая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...