10.06.2023 г., 6:33

Бягство в рая

482 0 0

Ухание на скъп парфюм
попива бавно в твойта кожа,
кълбо от мисли, забързан ум,
да ме подминеш - невъзможно.

 

Следи от устни, счупен телефон,
червилото е алено червено.
Бъркотията е само фон
на среща с нещо забранено.

 

Горещи длани, поглед навлажнен,
в ръцете ти възкръсвам преродена.
Докосване, случаен комплимент,
разтърсване, убежище, вселена...

 

Очи, които гледат нетактично,
обследват всяка моя клетка.
И галиш ме, без свян и иронично,
запалваш огън, с клечка

 

от стар кибрит във мъничка кутийка, 
забравена във хола на земята,
с една последна галеща въздишка,
поглъщаш ме, гори душата.. 

 

С пламък, някак странно променен,
горя за теб от тук до края,
и поривът е явно несъмнен
към този миг на бягство в рая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...