Ухание на скъп парфюм
попива бавно в твойта кожа,
кълбо от мисли, забързан ум,
да ме подминеш - невъзможно.
Следи от устни, счупен телефон,
червилото е алено червено.
Бъркотията е само фон
на среща с нещо забранено.
Горещи длани, поглед навлажнен,
в ръцете ти възкръсвам преродена.
Докосване, случаен комплимент,
разтърсване, убежище, вселена...
Очи, които гледат нетактично,
обследват всяка моя клетка.
И галиш ме, без свян и иронично,
запалваш огън, с клечка
от стар кибрит във мъничка кутийка,
забравена във хола на земята,
с една последна галеща въздишка,
поглъщаш ме, гори душата..
С пламък, някак странно променен,
горя за теб от тук до края,
и поривът е явно несъмнен
към този миг на бягство в рая...
© Михаела Тодорова Всички права запазени